1. На евангелизация в Твърдица - "Обикновен човек ни вижда в съня си преди да дойдем на евангелизацията":
И през лятото на 2006 г. имаме да обиколим много градове и села, за да проведем евангелизации! Божието Слово трябва да се проповядва между ромите в България, докато има благодатно време.
Пътувахме за гр. Твърдица! Предстоеше ни тридневна евангелизация в почивните дни - петък, събота и неделя. Отново имахме проблеми с микробуса, но с Божията помощ (макар и много напрегнати от пътуването) пристигнахме в ромската махала на гр.Твърдица.
Първата беседа мина успешно. Присъстваха около 150 души!
След проповядването пасторът евангелизатор Симеон Колев се срещна с непознат мъж, който разказа свое преживяване през седмицата, преди ние да дойдем:
"Пасторе, аз Ви познавам! Вас и Вашия екип! В началото на седмицата сънувах сън... Видях от това място, на което проповядвахте тази вечер, да се излъчва силна светлина! След това видях и вашите лица и от тях се излъчваше светлина!..."
Научени сме с повече резерви да се отнасяме към сънищата, но този случай ни насърчи найстина много! Усетихме Божието одобрение за това което вършим, особено след последния ден на евангелизацията, когато 45 души се записаха за изучаване на Библията!
2. В Каспичан - "Молитва за жена обладана от нечист дух":
Това, което преживяхме на евангелизацията в Каспичан, изглежда не се случва толко често!
Преди последната вечер на евангелизацията, т.е. в неделя през деня, отидохме на посещение с пастор С.Колев в една от организираните домашни групи за въпроси.
Срещата премина приятно с проявен нескрит интерес от присъстващите в групата. В края пасторът каза: "Ако някой от вас пожелае да предаде живота си на Христос, нека ми се обади, за да поговорим и да започне изучаването на Библията...". Помолихме се и си тръгнахме.
Не бяхме изминали и 200 метра от къщата, когато малко дете ни настигна и ни помоли да се върнем, тъй като на една от леличките й станало лошо.
Какво се беше случило в наше отсъствие?
Млада жена гласно изтъкнала пред другите от групата, че ще предаде живота си на Исус и ще изучава Библията. В същия момент, когато изрекла тези думи, паднала на земята, получила гърч и от устните й бликнала пяна. Това ни разказаха другите!
Когато влязохме отново вътре, видяхме я гърчеща се на земята. Опитахме се да я вдигнем, но не успяхме, въпреки че бяхме петима души. Жената крещеше, съпротивляваше се и говореше несвързано с плътен мъжки глас!!!
Пасторът каза да коленичим и да се помолим! Той се помоли. А след молитвата жената дойде на себе си и ни попита: "Какво се е случило с мен...?" Останахме да поговорим с нея, защото въпреки преживяното не се беше отказала да изучава Библията ида предаде живота си на Исус!
Сега тази жена е наша сестра в църквата, а в Каспичан имаме група от вярващи адвентисти!!!
"И тия знамения ще придружават повярвалите - в Мое име бесове ще изгонват..."- Марк 16:17
"...Голяма сила има усърдната молитва на праведния."
Яков 5:16
3. В село Баница - "Градушка унищожава реколтата! ЗАЩО?":
Не знаехме защо братята и сестрите бяха определили да проповядваме евангелието на една висока тераса! Но те са домакини, това са условията, ще се съобразим с тях и така ще проповядваме. Разбира се, по-добре е директният контакт, да проповядваш и да си близо до хората, но сега щяхме да евангелизираме "от високо"!
Евангелизацията в с. Баница,беше възпрепятствана от пияни мъже, които през цялото време крещяха, псуваха, дори се опитваха да закачат момичетата от екипа!
Макарче ни беше найстина трудно, упазихме християнско благоприличие и не се поддадохме на провокацията на пияните мъже! Тръгнахме си неудовлетворни и потиснати, но доволни от факта, че бяхме на терасата!
Историята със с.Баница обаче не свърши с нашето заминаване!
Една седмица след това по телевизията съобщиха за невиждана градушка, която унищожила нивите и градините в селото.
Когато попитали местния православен свещенник, защо се случва това със селото, той отговорил: "Бог ви наказва, понеже се подиграхте с пастора и неговия екип!"
Не след дълго време двамата "бабаити" пожелаха да се срещнат с п-р Симеон Колев. Когато срещата се осъществила, те поднесли своите извинения на пастора и пожелали да се моли за тях...
4.На път за Твърдица - "Защо на Сашка й прилоша и микробусът се развали!"
Няма да забравим как прилоша на Сашка, докато пътувахме за Твърдица! Помолихме бр.Симеон да спре близо до чешма.Учудихме се ,когато той, без да иска, подмина чешмата и спря моного далеч, до една бензиностанция. Когато Сашка излезе на чист въздух заедно с Михаил, забелязаха, че от микробуса тече масло. Извикахме брат Симеон и разбрахме, че в двигателя няма масло. Намерихме обяснение защо й прилоша на Сашка и защо "без да иска" пасторът е подминал чешмата! Обяснихме си и защо съвсем случайно сме спрели в близост до бензиностанция!
Купихме масло, наляхме в двигателя, но не можахме да отстраним повредата и потеглихме с изливащо се на пътя масло. Слава Богу, маслото стигна точно до мястото където отивахме на евангелизация. Но защо се развали микробуса?
Откарахме буса на ремонт, а ние се захванахме с делото, което трябваше да извършим на това място.
В неделя преди последната тема, т.е. преди тръгване, микробусът не беше готов. Майсторът не беше го пипнал. Намерихме го в същото състояни, в което го бяхме оставили в гаража. Това много ни разочарова и ядоса. Помолихме го да погледне сериозно на работата, тъй като няма с какво да се приберем. В края на крайщата, в последния момент майсторът го поправи.
Преди да си тръгнем, ни казаха, че са искали да го откраднат. Ето как Бог направи три дни да стои неремонтиран в гараж, за да не бъде откраднат!
"Щит е за ходещите в незлобие...да пази пътя на светиите Си."
(Притчи 2:7,8)
5.В Генерал Колево - две тави с вегетариански шницели, неприготвени от домакините.
След първата вечер на евангелизацията се събрахме в църквата на вечеря. Поднесоха ни две тави пълни с вегетариански шницели. Бяха много вкусни, но не успяхме да изядем всичко. Останаха четири шницела. Домакинята, сестра Димитринка, ги прибра във фурната.
На следващия ден, докато обядвахме, сестрата се сети за останалите шницели от вечерта. Когато отвори фурната - пълна тава с шницели! Всички много се учудихме, но след обяда отново останаха 2-3 шницела. На последния ден от евангелизацията се събрахме на общ обяд. Сега трябваше да изядем всичко. Когато сестрата отвори фурната, за да поднесе останалите 2-3 шницела, отново намера цялата тава пълна. Това вече твърде много ни впечатли! Бог беше намерил още един от многото си начини, за да покаже любовта и благоволението си към нас и това което вършим. "И ето, Аз Съм с вас през всичките дни, до свършека на века!" (Матей 28:20)
6.Тя никога няма да забрави тази евангелизация!
На евангелизацията в с.Брестак млада жена,разказала на Пастор Симеон Колев,за непрестанните си мъки причинени от невидима сила по-всяко време на денонощието.
Тя чувствала,че нещо я души и притиска!Не можела да си поеме въздух...
Когато чула за евангелизацията,пропътувала много километри за да се срещне с Пастора...
След предварителен разговор и определена подготовка от страна на страдащата жена,С.Колев я помазал в Господнето име и нечистия дух я оставил!
От кореспонденцията,която водят по-между си разбираме,че тя се чувства добре!СЛАВА НА СПАСИТЕЛЯ ХРИСТОС!!!